ПРИСЪВОКУПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; присъвокупя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. 1. Присъвъкупявам. Искам да кажа — ако присъвокупим към човешкото естество конско, дали от това ще произлезе нещо божествено, достойно за небесния престол, или пък звяр, чието място е в стадото и в обора? Ем. Манов, ПУ, 5.
2. Добавям, прибавям. Планът от части се турил в действие. Едно свещарче запалва свещарницата си, пълна със свещи, лой и сапун, като присъвокупило при тях десет ковчега с газ. Ив. Вазов, Съч. VII, 143. присъвокупявам се, присъвокупя се страд.
ПРИСЪВОКУПЯ̀ВАМ СЕ несв.; присъвокупя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Присъвъкупявам се.