ПРИСЪ̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от присъждам и от присъждам се. Определя [съдебното отделение] надлежния Съвет или Съдилище, на което е нужно да са възложи за присъждане някоя тъжба. ДЗОИ I (превод), 74. Присъждането на годишните награди става през януари на следващата година. Δ На мача имаше няколко неправилни присъждания на ъглов удар.