ПРИСЪ̀МВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Обикн. с предл. н а. Съмване, разсъмване. Уморен, измъчен от неспокойни мисли, той [дядо Кънчо] едва се дотътри до колибата и без да дири легло, тръшна се в едина ѝ ъгъл и дълго време пуши и пухтя. И заспа чак на присъмване. Ц. Церковски, Съч. I, 15. Стигнахме на присъмване до едно място дето имаше една колиба. Месечко беше огреял хубаво. НБ, 1876, бр. 53, 185.