ПРИСЯ̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. 1. Съдебен. Я попитайте, г. Велчев, кого наричаха присяжен защитник на безплатните дела. Ал. Константинов, Съч., 28. В гражданската юрестпруденция се случва .., да разглеждат съдилищата дела без предварително дирение, но тия дела не могат да бъдат подложени за разглеждание от присяжни заседатели, а само от опитни държавни съдии. Пряп., 1903, бр. 7, 1.
2. Като същ. присяжния<т> м., мн. присяжните. Обикн. членувано. Съдебен заседател. Катков се явява решителен защитник на свободата на словото, на съда на присяжните, на местното самоуправление. Д. Благоев, ЛКС, 92.
— От рус. присяжный.