ПРИТАЯ̀ВАМ, -аш, несв.; притая̀, -аѝш, мин. св. притаѝх, св., прех. 1. Скривам някого или нещо, оставям го някъде да стои безшумно и без да се вижда; прикривам. ● Обр. На юг величествено се издига планината, безмълвна и строга, притаила в тъмните си дебри хиляди легенди и поверия. Ал. Бабек, МЕ, 19-20.
2. Правя звук, шум и под. да звучи по-тихо, много слабо, почти да не се чува. Жена му се размърда. Тя се обърна на гръб, притаи дишането си. А. Гуляшки, СВ, 165.
3. Намалявам, потискам появата или силата, действието на нещо. Тя знаеше как да нагласи казана, как да притвори и замаже вратичката, за да притаи огъня и ракията да тече изтънко, като по копринен конец. Кр. Григоров, ПЧ, 31.
4. Поет. Скривам, прикривам някакво чувство, мисъл и под. в душата си, в себе си; стаявам. Карацонев, притаил в душата си своето недоволство към началника, и тоя път се примири с положението. Т. Влайков, Съч. III, 203. Токмакчията знаеше това много добре и затуй притаи раната в душата си и замълча. Й. Йовков, ПК, 156. Животът скъп угасна в напрежение / да спази гордо своята тъга, / да притаява скръб и огорчение, / мен да крепи в неравната борба. К. Величков, ПССъч. II, 133. Приплака ми се. Горчиви сълзи ме задушиха, но аз ги притаих мълком. Г. Караславов, Избр. съч. II, 383. ● Обр. И в моя дух небето притаява / безоблачната своя чистота — / че аз съм жрец, обречен да дарява / съкровища и билки, и цветя. Хр. Ясенов, Събр. пр, 73. Всяко борче, всеки храст / спомен нов ще притаи. Хр. Смирненски, Съч. II, 87.
ПРИТАЯ̀ВАМ СЕ несв.; притая̀ се св., непрех. 1. Заставам безшумно някъде, без да издавам какъвто и да е звук, шум; скривам се, спотаявам се. Дори и жените, наместо да натякват на мъжете си, задоволяваха се, .., да се притаят зад плета и да видят след колко крачки и колко пъти ще погледнат към къщата на учителя Йовча. Й. Йовков, ПГ, 73. Едната от вълчиците се беше научила да издебва стадата на водопоя. Пазачът лесно разбра това. И започна от своя страна да дебне вълчицата. Избра едно дърво, направи прикритие в клоните му и рано следобед се притаяваше горе. Д. Цончев, М, 7. И други път Еньо дълго обикаляше край каменния зид, притаяваше се в сянката на някоя стряха и чакаше, докато Марина си намери работа пред портата. П. Стъпов, ЖСН, 9. Той стигна насрещния сокак, замълча, притаи се под чардака на ъгловата къща и напрегнато впери очи в конашката порта. Ст. Дичев, ЗС II, 71. Те си помагаха пипнешком един на друг — поправяха набързо навлечената амуниция, закопчаваха шанцовия инструмент и след това се притаяваха мълчаливо в очакване на командира. П. Вежинов, ВР, 111. — Кой тропа? Манолчо се притаи. Той искаше да не го забележи никой. Кр. Григоров, ОНУ, 169. Слънцето е в зенита си, над самия връх на сливата. Струва ми се, че сега е най-горещият час. Всичко се е притаило, скрило под сенките. Само невидимите мушици бръмчат тъжно, провлечено. К. Калчев, ПИЖ, 61. ● Обр. На светлината от газената лампа се виждаше как се вие цигареният дим и сякаш се притаява на по-закрито в ъглите. Кр. Григоров, Р, 26.
2. Постепенно преставам да говоря, да издавам силен шум, звук или да действам със същата сила, енергия; притихвам, смълчавам се, утихвам. Малцина разбират славянски. Но всички се притаяват. Дяконите се навеждат към патроните си, за да им превеждат шепнешком. Н. Драгова, КО, 52. Разсъблякох се, .., наслуки грабнах някакъв учебник и се притаих на столчето до печката, уж да чета. Д. Бозаков, ДС, 95. Доскоро тук се обаждаха диви петли, шареха зайци и лисици. Всичко се бе скрило сега и притаило в топлите си леговища. Д. Калфов, С, 30.
3. За звук, шум — постепенно започвам да звуча по-тихо, по-слабо, да се чувам все по-слабо и заглъхващо; притихвам, утихвам. Всичко се е укротило и притаило, сякаш че хората са вече заспали. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 41. Хората бързаха да затворят добитъка в оборите, прибираха едно-друго под сушина. После всичко утихна, притаи се и зачака. Бурята се усили. Й. Йовков, Ж 1930, 172. Селото се беше смълчало, сякаш бе настъпила пълната нощ. И пиянската песен се притаи в мрака. К. Петканов, ДЧ, 408.
4. Намалявам силата на движението си; укротявам се. — Стига си шавал, другарю! Какво става с тебе? Герган се притаи. К. Калчев, ЖП, 282. Малкото нервно мускулче под окото му трепна и тозчас замря, притаи се. Н. Нинов, ЕШО, 65. Дори витошкият ветрец, който преди малко вееше в стаята на Форко, беше се притаил. Б. Болгар, Б, 58.
5. Прен. За чувство, желание, усещане — съществувам у някого, без да съм изявен открито; приютявам се, скътвам се. Драгул я погледна вторачено. В очите му се беше притаила тъга, а в душата му бе пусто. П. Стъпов, ЖСН, 288. Кирилов беше пребледнял, гледаше смаян Томов и в очите му се беше притаил страх и възмущение. П. Стъпов, ГОВ, 182. Гражев гледаше лицата на своите другари и му се струваше, че върху тях, между бръчките, се бе притаила някаква неизразима печал. Ив. Мартинов, ДТ, 179.
◊ Притаявам / притая дъх. Разг. 1. Дишам безшумно, като задържам дъха си, за да не бъда чут, усетен, за да остана скрит. Яно, ела, че ни е дошла на гости тета ти Стана! Яна не се обади. Притаи дъх и със свито сърце остана зад пещта. К. Петканов, СВ, 48. — Има ли някой тук? — извика Масларски. Никой не отвърна. Укритите притаиха дъх. Десниците им стискаха дръжките на револверите. А. Каралийчев, НЗ, 86. 2. Дишам безшумно, като задържам дъха си, за да чуя ясно звук, шум, говор и под., които ме интересуват. Притаих дъх и се ослушах. Чух някакви странни звуци. М. Марчевски, ОТ, 69. Откъде продълговатото блато .. прелиташе дрезгаво квакане на диви патици и бели гушести рибари. От речния брод идеха други гласове .. Златко притаи дъх и се заслуша в тия далечни гласове. очите му се оживиха и той силно сбута магарето към реката. Ц. Церковски, Съч. III, 31. 3. Преставам да шумя или да говоря, за да слушам с голям интерес това, което някой говори, пее, свири; млъквам, замлъквам. Не започна Вардарски с молитва и набожни думи, а викна с пълен глас и цялата църква притаи дъх: — Народе болгарски... Дойдох аз от чуждо место между вас, но ние сички сме болгари. Д. Талев, ПК, 52. Четиримата дряновски младежи свиха колелото около Матея Преображенски и притаиха дъх. Д. Марчевски, ДВ, 33. Всички са притаили дъх, всички са увлечени от тая чудна свирня. Т. Влайков, Съч. III, 5. 4. Задържам дъха си и оставам неподвижен, обикн. поради силно вълнение, емоция или в очакване нещо да се случи, да стане. Изведнъж откъм двора се чу шум. Стамболов сви картата .. Апостолите притаиха дъх. Г. Караиванов, ЮМ, 167. Петър настръхна, притаи дъх в очакване. Друг път жена му плачеше. Защо е млъкнала сега? К. Петканов, БД, 194.