ПРИТВА̀РЯМ1, -яш, несв.; притво̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Затварям нещо (врата, прозорец или друго подвижно приспособление) леко, ненапълно, обикн. отчасти, донякъде, почти. Когато борината се поуспокои, Манол я даде на Мирчо и му рече: — Полека притваряй вратите, да не прищипеш някой от тия, които ходят посред нощ. А. Дончев, ВР, 54. „Няма да мине без ябълков щрудел“ — помисли Драгия и доволен, и благодарен в душата си на Ана, побърза да притвори кухненската врата. А. Гуляшки, ДМС, 61. Като притваряше пътната вратница, видя да минава някакъв мъж отсреща по улицата. Ил. Волен, МДС, 86. — Ела Тинке горе, да не слазям пак да простина. Гласът е бавен и тих. Тънката ръка притваря прозорчето. А. Каменова, ХГ, 238. Майор Дамски притвори крилото на прозореца и заглуши шумната жандармерийска веселба. Д. Вълев, 3, 224. // Тегля, дърпам леко краищата на дреха, за да прикрия част от тялото си. Тя се засмя, потръпвайки от хладината, която идеше от морето. Облече жилетката, притвори я на гърдите си. Ем. Манов, БГ, 99.
2. В съчет. със същ. о ч и, к л е п а ч и, м и г л и. Присвивам леко, затварям очите си поради дразнещо външно въздействие, сън или умора или под въздействието на силно чувство, мисъл. Отдавна вече усещам, че момичето ме следи зад клепачите си. Само се преструва, че спи. И аз правя същото: притварям очи и бдя. Кр. Белев, РСК, 47. — Туй дете е твоя син! .. Ей го. Войводите, — какво да го правим? .. Индже притвори очи като от болка и не каза нищо. Й. Йовков, СЛ, 153. Той притвори мечтателно очи. Да, и в мрака виждаше нейната детски чиста и наивна усмивка, седефения блясък на белите ѝ зъби. Г. Караславов, ОХ, 47. Говори, говори, говори — / аз притварям очи и те слушам: / — ето, минахме сънни гори / и летим над морета и суша. Е. Багряна, ВС, 59.
3. За дрямка, умора — ставам причина нечии очи да се затворят леко, постепенно при унасяне в сън. Тиха умора започна да притваря натежалите клепки. Някои оклюмаха глави, присвити до тлеещия огън. П. Здравков, НД, 44. Полусънлива слабост притваряше дългите ѝ мигли, извити малко нагоре. Г. Караславов, ОХ, 456.
4. Приближавам леко или донякъде, ненапълно подвижната част на предмет, уред, механизъм към мястото, гнездото, в което стои, за да прекъсна действието на механизма. Старецът притвори слушалката и мустаците му отново щръкнаха. К. Калчев, СТ, 13. — Ако локомотивът избоксува по някакви причини, притварям регулатора, давам пълен рачаг и бързо отварям регулатора, подкрепен с пясъчника. Ив. Бурин, НП, 70. // Приближавам леко, прибирам листовете на книга, тетрадка и под. един към друг; затварям. Изведнъж Лили постави пръст в книгата си и я притвори. М. Грубешлиева, ПИУ, 274. Общинските чиновници .. с нетърпение очакваха слънцето да прехвърли отсрещния рид, за да притворят никога неоправените тефтери и да излязат. Х. Русев, ПС, 183.
5. Остар. Книж. Затварям, изпращам в писмо нещо; прилагам. По-нататък Tancoigne благодари Фотинову за някакви кожички, които бил изпратил подарък на жена му, и му притваря едно писмо от един негов ученик французин, на когото Фотинов преподавал гръцки. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 671. Притварям ви свидетелството на Дяда Тодора Шушула за чешмата, което ми бяхте дали, за да покажа тука на Махалените от Св. Богородица. АНГ I, 103. Притварям Ви писмо за брата си Костадина да му го връчите, кога дойде в града Ви. АНГ I, 460.
6. Остар. Книж. Завършвам, приключвам нещо. Тъкмо като щях да си притворя писмото доде един мой познайник, който ми разказва, че въстанието избухнало и в Шоплукът — у Софийско. НБ, 1876, бр. 5, 19.
7. Диал. Затварям някого някъде. Па се фана до турците, / до турците на постата .. / Ка е било на пущане: / сите моми пропущили, / приперанка притворили / за турчето Асанчето. Нар. пес., СбНУ 44, 168-169. притварям се, притворя се страд. Р а ш к о (Вратата се притваря за малко и пак се отваря): — Заповядайте, г-жо... Заповядайте. Й. Йовков, ОЧ, 79. Открехна се тежкият вратник, притвори се и тихо заглъхнаха по двора леките ѝ стъпки. П. Тодоров, И I, 93.
ПРИТВА̀РЯМ СЕ несв.; притво̀ря се св., непрех. 1. За врата, прозорец или друго подвижно приспособление — затварям се леко, ненапълно, обикн. отчасти, донякъде, несъвсем, почти. Дуварът е полусъборен, вратата открехната и килната — врата, която отдавна не се притваря. П. Вежинов, НС, 165. С бос крак тя бутна вратата да се притвори. Х. Русев, ПЗ, 205.
2. За очи, клепачи — съзнателно или несъзнателно леко, донякъде, почти се затварям. — Ти ли си агрономът? — А как позна? .. — Аз ли няма да позная! — ухили се мъжът и очите му се притвориха. А. Гуляшки, МТС, 74. Злата го гледа сънено. Виждам, че очите ѝ се притварят. К. Калчев, ДНГ, 5. Дежурните излазят утрин като отровени от въглища: .., главата е тежка като олово и очите с болка се притварят за сън. Г. Райчев, Избр. съч. I, 54. Детето я разглеждаше и някаква неясна мисъл светеше в очите му, после клепачите му започнаха да се притварят, докато заспа. Д. Талев, ПК, 100. Небето сипеше жар и въздухът из равнината и над прашния коларски път трепереше от зной. Очите се притваряха от блясък. Ем. Коралов, ДП, 104. // За уста, устни — съзнателно или несъзнателно, леко, донякъде, почти се затварям. А девойката не помръдва. Тънките ѝ устни се притварят и изглеждат безплътни. Кр. Белев, РСК, 47.
3. Остар. Книж. Завършвам, приключвам. С него [Марк Аврелий] ся притваря рядът на добрите цари. По него на престола не ся качвал ни един свестен цар. ВИ, 62.
4. Диал. Затварям се някъде. При него се притваряха вечер по-пристрастените политиканти и дълго си разговаряха. Ст. Даскалов, СД, 359. Като се прибра вечерта, хвърли на псетата качамак, тури на стадото кърмилка и се притвори в колибата. Ст. Даскалов, СД, 210-211.
ПРИТВА̀РЯМ2, -яш, несв.; притво̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Преправям, превръщам. — О, господарю, притвори го на животно. БДн, 1857, бр. 6, 24. — Абугошю, аз сега твой господар, притварям тя на магаре; то нека ти бъде наказание за вся безмерни мъки, коя си ближним твоим задавал. БДн, 1857, бр. 6, 24. притварям се, притворя се страд.
ПРИТВА̀РЯМ СЕ несв.; притво̀ря се св., непрех. Остар. и диал. Преструвам се, преправям се; притворявам се. — Като съм бил и пребил с всички. Зная на всекиго под ноктете. И като ги гледам как се притварят: който се излъже да им хване вяра. П. Тодоров, Събр. пр II, 264. Той от най-добро желание го направи. Взе от изкуствения тор на полевъдите и поръси краставиците .. Братан се тюхкаше, а той нямаше сили поне на него да си признае .. Сега да му е леко. Вместо това той се притвори и скри всички следи. Ст. Даскалов, ЗС, 220-221. Австрийските самодръжници, които до 1806 л. ся наричяха германски самодръжци, притваряха ся да са били наследници на римските самодръжци и на Великаго Крала. Ив. Богоров, КГ, 140. Мъчно е да угади някой в обществото на человеците разните им характери; защото те знаят да ся притворят много добре. Ч, 1871, кн. 9, 286. Притворете ся че одобрявате онова, което желаят: няма съмнение, че така ще достигнете по успешно целта си. М. Балабанов, С (побълг.), 44.