ПРИТЕГА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от притегателен1; притегляне. Едно обикновено момиче има сила на самообладание да тласне такава опасна съперница право в квартирата му. Значи не държи на него. Или пък е толкова убедено в своята неотразима притегателност? Бл. Димитрова, ПКС, 181. В паметта ми .. изпъкна образът на Бояна Магесника. Бледно и изпито от душевен огън и болезненост лице, с поглед .., впит в луната, със силата на властна притегателност. Ив. Карановски, Разк. I, 162.