ПРИТЕЖА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Грам. Който означава, изразява отношение на притежание, принадлежност. Притежателните местоимения заместват притежателни прилагателни имена или други притежателни изрази, напр. неговият баща вм. Ивановият баща или бащата на Иван. Л. Андрейчин и др., БГ, 115. За местоимението. .. — Наричат се притежателни, защото ни представляват принадлежността на името, на което занимават мястото. Г. Миркович, КМБГ, 19.
2. Остар. Книж. Който е, който принадлежи на; собствен. Къде пладне старицата дойде та ме хвана за мишца и ме заведе .. в една зелена градинчица, която заедно с прилежащата до нея нива съставяше всичкото днешно притежателно имущество на г-жа Порое. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 104.