ПРИТЕСНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от притесня като прил. 1. Който изпитва силно безпокойство, тревога, смут. Когато дядо Тома прекоси площада .., хората .. се събраха и му направиха път. Това неочаквано внимание го затрогна. Развълнуван и притеснен, той неусетно излезе на челното място. Г. Караславов, Избр. съч. V, 213. Гледах Тинко, притеснен и излишен в този град, с олющена чанта от най-старите модели с две закопчалки отпред, и се питах толкова добре ли го познавам? В. Пламенов, КМ, 20. Необикновено притеснен и изморен, срещу нея [Пендарска] седеше главният лекар доктор Иван Койчев и се опитваше да се усмихва бодро. Ч. Шинов, БС, 56.
2. Който е с ограничени възможности, права, свободи. От всички народи, които са под турска власт, казва той, българският е най-притеснен, измъчен и онеправдан. Б. Пенев, НБВ, 58.
3. Който е с много малко пари, материално е затруднен. — А, да те предупредя отсега: Надя поръча да приготвиш твоя Йонко, за да го взема при нас да учи. .. — Недей, Андрей. Нали сте притеснени .. Да остане тук, пък. П. Славински, ПЗ, 251. — Стар виенски часовник, истинска антика — каза той .. Момичето вдигна очи: — .. Да ви напиша ли квитанция? — Напишете, но моля ви, гледайте дано по-скоро се продаде! Много съм притеснен. ЛФ, 1957, бр. 29, 1.
4. Който е в малко пространство, на тясно място; стеснен. В купенцето влезе едър, червендалест свещеник с подстригана брада, .., бутна чантата си на поличката и се намести между притеснените пътници. Г. Караславов, Избр. съч. II, 57. — Както виждаш, бае Лулчо, малко сме притеснени тука с момчетата и малко ни е разфърлено. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. В това време около софрата се водят препирни. Децата се усещат притеснени, не могат да се наместят и все се блъскат с лакти и се карат. Д. Немиров, Б, 33.