ПРИТЍХВАМ, -аш, несв.; притѝхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За звук, шум, глас, говор и под. — постепенно ставам по-тих, по-глух, по-нисък или преставам да се чувам; затихвам, заглъхвам1, замирам1. Ужасни звуци — скърцане, викове, фучене на буря, плисък на дъждовни капки, кучешки лай, човешки гласове, ръмжене .. всичко се сливаше, усилваше се, притихваше. П. Стъпов, ГОВ, 32. Отвън, току до самия отворен прозорец, някой шумно затрака по тенекия. Ударите ту притихваха, ту се усилваха, поспирваха за миг и отново се разнасяше тенекиеният звук. П. Проданов, С, 79. Още никой не знаеше защо ги бяха вдигнали набързо, когато канонадата бе съвсем притихнала, но всички чувстваха инстинктивно, че става нещо важно. П. Вежинов, ВР, 111. Митруш размаха юмруци .., очите му се наляха с влага и гласът му притихна, зазвуча обидено и болно. Д. Добревски, БКН, 104. Малко по-късно те [пътниците] седяха в гостилницата .. Нямаше много хора, .., но при все това тяхното влизане привлече вниманието на всички, които бяха там. Разговорите притихнаха. К. Константинов, СЧЗ, 113.
2. Говоря по-тихо или постепенно замълчавам, млъквам изобщо; замлъквам. — Ами телето... ами теленцето — мълвеше то. Но залисаните хора не го чуваха. Тогава детето притихна. Г. Райчев, В, 39. Разбойниците се разсмяха. — Ти си говорѝ, не ги слушай — каза Събо, като видя, че момчето се посви и притихна. Ст. Загорчинов, ДП, 65. — С-с-ст, мълчете, чорбаджията! Всички притихват мигом. П. Тодоров, Събр. пр II, 359. Дечурлигата ту викаха „ура“, ту притихваха. ЛФ, 1958, бр. 6, 1.
3. Преставам да говоря, да шумя и да се движа, като запазвам пълно мълчание и покой поради силна изненада, емоция или в очакване да се случи нещо необичайно, непредвидено; замирам1, затихвам, укротявам се, смълчавам се. Като препръщеше радиото и почнеха да се предават новините, всички притихваха и зяпваха срещу него. Ил. Волен, МДС, 133. Татко идваше усмихнат в нашата стая .. и неусетно подкачваше да ни разказва ту някоя приказка, ту легенда или весел разказ. Ние начаса се усмирявахме и притихвахме, заслушани в топлия му глас. Г. Русафов, ИТБД, 38. На тържеството в гимназията Найден закъсня. Тъкмо говореше Иречек. В салона всички бяха притихнали и любопитно протягаха шии да видят и по-добре да чуят чужденеца, който хвалеше града им и ги съветваше да обичат отечеството си. В. Геновска, СГ, 127. Величков влезе от съседната стая, чиято врата остави полуотворена. Там имаше гости и много пушек. .. В съседната стая притихнаха да ни слушат. СбЦГМГ, 274. Вълкът се вмъкна вътре, зина и глътна най-голямото козле. .., най-малкото и най-хитрото козле се навря под кревата и притихна там, разтреперано от страх. А. Каралийчев, ТР, 103. От дворовете шумно се юрват / любопитни деца на ята — / те притихват пред вратните чинно. Н. Марангозов, НПС, 83.
4. За селище, сграда, пространство — изпълвам се с тишина и покой; заглъхвам1, замирам1. — За свободата! — едва чуто повтори някой и след неговите думи ниската механа се смълча, притихна. Чуваше се само пръщенето на дървата в печката и неспирния ромон на стичаща се от водника струйка. Ст. Дичев, ЗС I, 453. Нощем, когато притихнеше къщата и Стайновица лежеше уморена, тя си спомняше за дома си в Копривщица. В. Геновска, СГ, 169. Една вечер, когато децата им заспаха и цялото селце притихна, двамата отидоха в гората да търсят имане. К. Калчев, УЧС, 12. Нощта беше звездна, а планината така притихнала, че и тревица не потрепваше. Ламар, ПР, 81. Още не бяха изминали десет крачки и над притихналата околност се понесоха тревожните удари на туземските тъпани. Гр. Угаров, ПСЗ, 605. Да видиш колко е хубава гората .. Нощем как притихва и как се събуждат върхарите на дървесата на разсъмване. П. Тодоров, Събр. пр II, 288-289. Египет не познава нашите вечери, в които земята притихва и бавно се отдава на отмора. Ст. Сивриев, ЗСБ, 145. // Обезлюдявам се, опустявам. В този притихнал сенчест дом живееше самотната жена. К. Калчев, ЖП, 370. Старият учител бай Васил Караиванов, фелдшерът Киранов и някои други по-стари хора съвсем залиняха, .. за такива като тях Чернев пущаше още по-силно радиоапарата, отваряше вратата на кръчмата и поглеждаше самодоволно към притихналия, опустял селски мегдан. К. Калчев, ЖП, 328.
5. Прен. Постепенно намалявам силата, с която се проявявам, с която действам или изобщо преставам да действам; затихвам, замирам1, стихвам. След малко боят притихна. Няколко низами се отскубнаха живи. Ив. Гайдарски, ДЧ, 70. Край беседката се люшна весело хоро. .. Веселието бавно притихваше. Лазаринка засвирваше все по-рядко. Цв. Ангелов, ЧД, 200. Вятърът постепенно се усилва от бреговете на Марица към Джумаята. Сетне притихва, укротява поривите си и дъждът се сгъстява. К. Странджев, ЖБ, 81. Вятърът се развихри, ..; сетне пак притихна, като че се заслуша в нещо. Н. Нинов, ЕШО, 7. Филип трябваше да се спре под стряхата, докато дъждът притихне. Ем. Манов, БГ, 113-114. Притихва реката, едвам се вълнува. К. Христов, А, 1944, 66. Всеки ден по-тайнствено и ново / се разкрива и мени морето, / ту клокочи тъмно и сурово, / ту притихне в светлина облето. Н. Ракитин, Ст II, 28. ● Обр. Като че ли болките му притихнаха, той се успокои съвсем и накрая заспа. П. Вежинов, ЗНН, 187. Може би омаята идеше и от човешката радост, която трети ден люлееше града и притихваше едва нощем. В. Андреев, ПР, 188.
6. Прен. Намалявам своята изява, активност, съпротива и отстъпвам в някаква степен от своето мнение, поведение, позиция. Кулиш обеща най-здравото въже и най-дебелия клон, най-сериозните мъчения, най-страшния ъгъл на ада, отлъчване от църквата и проклятие до края на времената, но постепенно притихваше. Д. Добревски, БИ, 240. Живко притихна, смълча се, заброди съвсем като сянка — от заставата към гората. Й. Йовков, Разк. II, 88. — Какво правиш тука .. Ти дъртако ниедни .. Кулак си ти, гадино проклета .. Зная те аз .. Това беше дядо Михалко. Уж беше притихнал, доброволно влезе в кооперативното, ала бай Никола много не му вярваше. Кр. Григоров, Н, 139. След заминаването на войниците ентусиазмът в града бързо угасна. Хората притихнаха, умълчаха се, притиснати от тревога за съдбата на близките си същества, които вече се биеха по фронтовете. Г. Русафов, ИТБД, 136. Тя го целуваше като луда, целуваше го в устата .., по брадата .., по косата .. Най-сетне тя притихна, отпусна се на рамото му и се залепи като дете, което заплашват да откъснат от прегръдките на майката. Г. Караславов, ОХ, 271. Изведнъж буйността, с която влезе в лавката, с която се изправи до тезгяха, се стопи. Той притихна, сведе очи и с тежки стъпки бавно се отправи към вратата. Б. Несторов, АР, 228.
7. Поет. Постепенно преставам да се движа, да издавам звуци, изпадам в пълна неподвижност, безпомощност или умирам. След малко пощенският чиновник се смъкна до дъното на лодката и притихна. П. Вежинов, ДБ, 153. Те го издърпаха в двора, поуспокоиха го и през харманите го отведоха у дома му. След час старецът съвсем притихна и като че изпадна в някакво вцепенение. Г. Караславов, Избр. съч. V, 202. — Причерня ми, вярвайте. Па като обърнах веслото, та пата-кюта по двата тюлена, по големия и по малкия. Изведнъж, гледам, малкото притихна. Зле съм го цапардосал. П. Бобев, ГЮМ, 79. А една оса налетя на рибата и почна да пие очите ѝ. .. Детето я натисна с пръст по гърба и осата притихна. Й. Радичков, ГП, 20.