ПРИТКА̀ВАМ, -аш, несв.; притка̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀ях, св., прех. Диал. Тъка. Турнала платно да тъче — / сама е совалка летела, / сами ѝ брдел приткавал. Нар. пес., СбНУ XLIV, 469.
