ПРИТО̀Н м. Остар. Книж. Свърталище на пропаднали хора; вертеп. Той [Марикио] ще я [Ема] открие, ако ще би и в най-мръсните притони на тоя отвратителен град тук. А. Страшимиров, Съч. V, 165.
— Рус. притон. — Друга (остар., индив.) форма: п р и т ъ̀ н.