ПРИТО̀ПЛЯМ, -яш, несв.; прито̀пля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане топло; загрявам, сгрявам, стоплям. — Ами сега! — говореше тя на себе си. Разпали огъня и притопли вода. М. Яворски, ПОББ, 55.
2. Топля отново, повторно нещо, което е било топло и е изстинало. — Пауно, остави баницата за друг път. Заповядайте у дома на обяд .. — .. Ами... аз вече съм разточила баницата. — Опечи я и я остави за утре. — Нали знаеш — баница топла се яде. — Ще я притоплиш. — Стайко никак не обича притоплена баница! К. Петканов, П, 125. Тримата скиори станаха рано, но да се излезе от хижата беше невъзможно. Само внесоха ските да се размръзнат, напалиха отново печката и притоплиха чая. Ламар, ГМ, 27. — Много бързате! Къде ще отивате? Тука хората цяла нощ са притопляли яденето, а вие искате да спите. А. Каралийчев, С, 223. Унизен, гърчен от болки в стомаха поради ужасната за него пъстърма, която притопляха под седлата и му подхвърляха неговите охранители, друнгар Леон имаше само една-единствена утеха: стените на Тесалоники. Й. Вълчев, СКН, 159.
3. Прен. Предизвиквам хубави, нежни чувства у някого; стоплям. Отново слушам твойта песен / за цвят покрит от първий сняг, / че нощем ангела небесен / притопля го поглед благ. К, 1926, бр. 80, 2. притоплям се, притопля се I. Страд. от притоплям. Такова ядене се притопля на парна баня. II. Взаим. от притоплям в 1 знач. Студено е, .., къщите сякаш се гушат една до друга, за да се притоплят. П. Вежинов, ЗЧР, 32.