ПРИТРЀБА ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Потребност, необходимост, нужда. Вървежът на дарбата са намира прекъснат от множеството на спънките и понуден от притребата на времето. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 11-12.
2. Нещо (вещ, храна и др.), което е особено необходимо и непременно трябва да бъде набавено; необходимост, нужда. Но дали не са мислили они за притребите готварски? Мислили са. Някои от них правили котли даже от зверски и рибени кожи. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 168. Сухопътната си войска тъй разположили, щото градът безпрепядствено се снабдявал с жизнени притреби. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 316.