ПРИТРЀПВАМ, -аш, несв.; притрѐпкам, -аш и притрѐпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изведнъж трепвам за кратко време или от време на време; потрепвам. Един ден .. тя [Ненка] усети, че нещо притрепка в нея. Детето беше оживяло. Ил. Волен, МДС, 33.
2. За светлина — мигвам веднъж или за кратко няколко пъти при поява или при затихване. Хоризонтът още руменее от залеза, а по небето, .., вече плахо притрепват звезди. Б. Трайков, ВО, 43. Притрепват кандилца, като в небе звездите. К. Христов, ЧБ, 106. — Стефанке, ха пали лампата де, какво се размайваш толкоз. — Ей сегинка — чу се глас през разтворената вратичка на съседната собичка и Янко чу как майката на Симо драсна кибрит. Притрепка пламъче. Ем. Коралов, ДП, 149-150. Притрепна нанейде самотна звездица, / и пламват завчас небесата. К. Христов, ХЗ 1939, 99.