ПРИТРЕПЀРВАМ, -аш, несв.; притрепѐря, -иш и (диал.) -еш, мин. св. -их и (диал.) -ах, св., непрех. Изведнъж трепвам, затрепервам или треперя за кратко време от време на време или понякога; потрепервам, потръпвам. Тя [Каласура] бе вперила поглед в прозореца и само ръцете ѝ леко притреперваха. Ал. Томов, П, 11. Невенка никога не беше забравила услугата на Стремски, тя още притреперваше от спомена на неволната им прегръдка в гората. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 28. Бодко мереше жиците, монтираше фасонки, а Васко притреперваше от вълнение и скимтеше около него. В. Ченков, СНД, 179. Побелелите ѝ [на майката] устни притрепераха, от очите ѝ тръгнаха сълзи. Ил. Волен, МДС, 55. Опънатият хълбок на червения ат притрепера и миг след това конят заситни по тесния междуселски път. Ст. Сивриев, ПВ, 107. Само миг, и заекът притрепера, изопна краката си и „спокойно“ умря. Т. Генов, ДОД, 37. Гласът на влюбения притреперваше. Елин Пелин, Съч. II, 131.