ПРИТРЕПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; притрептя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. притрептя̀л, -а, -о, мн. притрептѐли, св., непрех. Изведнъж трепвам, затрептявам за кратко или от време на време. Скоро-бърже писмо подписаха, / пратиха го по сиво соколе, / .. / като отлетя сиво соколенце, / отлетяло у Яшар планина, / притрептяло с тия леки крила, / изпущило това ситно писмо. Нар. пес., СбНУ XLIII, 146.


Източник: Речник на българския език (онлайн)