ПРИТРУ̀ПАМ. Вж. п р и т р у п в а м.
ПРИТРУ̀ПАМ, -аш, св., прех. Диал. 1. Да затрупам при друго нещо (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. Да построя набързо; струпам. — После, като се поподмирило, слезнали па и подновиле селото. затова они зели та си притрупали някакво църкве, ала мъничко. Нар. прик., СбНУ V, 182.