ПРИТУ̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и и (рядко) -лна, -лно, мн. -лни. Прич. мин. страд. от притуля като прил. 1. За някакво пространство — който е скрит, уединен; закътан. Ще си направя малка колиба в някой притулен кът и ще живея усамотено. М. Марчевски, ОТ, 315. Тримата нелегални в Подгоровския район, които си бяха направили удобна и скрита колиба от шумнати клони в гъсталаците на Меча падина, .., възлязоха на една притулена полянка. Д. Ангелов, ЖС, 185. Тя се качи в притулената горница. Войдан стоеше прав сред стаята, гърбом към вратата. М. Смилова, ДСВ, 258. „Ела, бай Марко — каже — да те скрием, мигар те не съпикасат турците...“ Па го поведе, баща ти из долината нагоре из храсталака, хвана го под мишница, тури го да легне до едно притулено място, па накъса шума и бурени, та го покри. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 12-13. Той идеше към нея като ловец и тя като малка безпомощна птичка искаше да се скрие някъде, ала пред нея стоеше тая бездънна пропаст и никъде нямаше притулно място. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 120. Все по криви пътеки, из притулните присои на Рила, .. късно през една дъжделива нощ верни манастирски хора отведоха скитниците пред Рилската света обител. Д. Рачев СС, 264.
2. Който е покрит, закрит, скрит изцяло или до известна степен така, че не се вижда. Скрит зад добре притулените прозорци на кооперативната канцелария, счетоводителят на „Нова Мизия“ работеше мълчаливо. Ст. Марков, ДБ, 139. Имаше една чешма, зашибана в букака. С дървена чучурка и коритце... Сама чешма, сред гъсталак от буки, притулена във вечна сянка. Н. Хайтов, ШГ, 185. Южно от „Калето“, притулена под каменния ръб на платото, издига рамене туристическата хижа „Петрича кале“. ПЗ, 1981, кн. 10, 24. Любица сега мечтаеше, че там, в притулената от надвисналите клони на сливата пейка, тя седи в един млад и прекрасен момък. Ив. Вазов, Н, 22.