ПРИТУПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; притуптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. притуптя̀л, -а ,-о, мн. притуптѐли, св., непрех. За сърце — изведнъж или няколко пъти удрям, бия бързо, накъсано обикн. поради силно вълнение; притупвам, притупквам. Първан я погледна и видя, че бледите ѝ страни горят от руменина. За пръв път сърцето му притуптя, сякаш се обърна в гърдите му. Н. Каралиева, Н, 151.