ПРИТУПУ̀РКВАМ -аш, несв.; притупу̀ркам, -аш, св., непрех. Притопурквам; изтопурквам, изтрополявам; притупвам, притупквам. Файтонджия подръпна конете и те притупуркаха с краката си. Т. Влайков, Съч. ІІ, 52. От време на време някоя овца, вдигната и подгонена от друга, притупуркваше глухо. Д. Ангелов, ЖС, 159. Ловецът остана съвсем сам в малкото подземно чакало до блатото. .. Зимната нощ беше страшна, и душата на ловеца беше тревожна. .. По покрива на подземието връзлетяха тъмни сили. Бясна конница от зли духове притупурка и отмина надалеч. Елин Пелин, Съч. V, 26-27.