ПРИТУ̀РВАМ, -аш, несв.; приту̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Слагам, турям още, допълнително; прибавям, добавям, допълвам. Поканиха гостенина до огнището, притуриха още дърва. Ив. Гайдаров, ДЧ, 43. Понеже броенето трая дълго време, ясно беше, че стопанинът заплати, както се бе обещал, че и притури нещо отгоре. Вл. Свинтила, СЗЗ, 324. Спряха [момите], подхванаха пак [песента] от началото и притуриха новите думи. Д. Яръмов, БП, 113. За да изпълнят и 6-тях часа без единадесеттях минути, Юлий Цезар (45 години преди Р. Х.) определил да притурва един ден на всякоя четвърта година, която била от 366 дена и ся наричала високосна година. Ив. Богоров, ВГД (превод), 408. притурвам се, притуря се страд. Рано беше и комисионерската кантора на Димитър Ценович едва ли бе отворена, но Левски вървеше бързо и с големи крачки. Походката му беше такава; а към това сега се притурваше и безпокойно очакване: ще го разбере ли добродушният Ценович, ще даде ли пари? Ст. Дичев, ЗС ІІ, 155. — По-големи са твоите злини .. Но сметката ще се уравни, като се притури по-ланшното раждане, за което брата Йован те изпревари. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 213.
— Друга форма: п р и т у̀ р г а м.