ПРИТУ̀РКА ж. 1. Допълнителна информация или кратко литературно произведение, което се отпечатва като допълнително самостоятелно издание към брой на редовно излизащ вестник или списание. През годините 1939 — 1942 под редакцията на Александър Спасов излиза и в-к „Кооператорче“, безплатна притурка на в-к „Народен кооперативен лист“. Н. Янков, ЗА, 134. На 15 август, часа два подиробед, князът пристигна в Лемберг. Едно грамадно множество, предупредено от извънредни притурки на вестниците, бе отишло да го акламира на гарата. С. Радев, ССБ ІІ, 171. Пълното течение на вестника се състои от 20 броя и З притурки. ОФ, 1961, бр. 5136, 4.

2. Книж. Добавка към ястие, която го овкусява; подправка, гарнитура. Варените притурки могат да се прибавят направо към кипящата супа или се варят в отделен съд с втори бульон или с вода и тогава се поставят към супата. М. Гаврилова и др., ТПХ І и ІІ, 142. Поднася се [супата] поръсена с черен пипер и притурка от изпържени в мазнина кубчета от хляба. Л. Петров и др., БНК, 172. От френски произход са също думите: пане — ..; сос — притурка към ястие. Л. Петров и др., БНК, 26.

3. Остар. Нещо, което се прибавя към друго, за да го допълни; добавка, допълнение, прибавка. За тая работа Ненка приемаше по десет пари от стопанката, а често и коматче хлебец в притурка. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 122. Тия книги [търговските] трябва да се държат в порядък на датите, без зачерквание, без оставяние ненаписани редове и без притурки по краищата им. К. Кърджиев, А, 307. Поканих всичките наши народни братя от нашето село, та ги събрах в черквата. Масата беше турена срещу Христовата икона и наредена отгоре, както беше на дякон В. Левски: само с притурка две факли, свещи запалени горяха. М. Кънчев, В, 249. Човек винаги може да ги трогне с едно букетче .. Те може да пожелаят и притурка от нещо по-концентрирано. Празник! Е, наздраве, тогава. Черемухин, Ст, 1968, бр. 1179, 1. Ние облажихме душите си с приказки, а туй, дето ще хапнем сега — то ще е сладка притурка. А. Гуляшки, ЗР, 181. Притурките към облеклото са оригинални. Чантите са семпли и големи. ВН, 1960, бр. 2732, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)