ПРИТУ̀РЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от притурям; притурване, прибавяне, добавяне, допълване. Някои даже шепнеха, че се завръща Стефанаки бей, .. някак си им беше драго да изрекат славянското му име, макар и погърчено, че да турят отзад „бей“; драго им беше техен човек да носи зад името си едно притуряне, което, свързано в съзнанието им само с мюсюлмански големци, векове ги беше плашило. Д. Яръмов, БП, 180.