ПРИТЪ̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Диал. Който е крайно тъжен; скръбен, мъчителен. Сетне гайдуниците и трите заситняват към високите места на песента .. и млъкват изведнъж, за да дадат воля на ручилата в тъжните и притъжни места на песента. Н. Хайтов, ШГ, 141. — Янке ле, моя дощерьо, / притъжна ли е тьовница? Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 112.