ПРИТЪМНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от притъмнявам и от притъмнява ми. Лекарят бе млад, тих човек, написа ѝ дълга рецепта .. Накрая нехайно, .., той почти заповяда да се храни със свежи салати, зеленчуци. И всичко това — заради лекото притъмняване и болките в очите. Бр. Йосифова, БЧМ, 151. Тя пиеше някакви прахове и така чрез упойката се отърваваше от страшните главоболия и притъмнявания. Ст. Даскалов, СЛ, 64.