ПРИТЪПЀНО. Нареч. от притъпен. Сега те [партизанинът и Ирина] се намираха в естествен окоп, който ги пазеше от куршумите и в който шумът от сражението долиташе притъпено и глухо, сякаш идеше отдалеч. Д. Димов, Т, 596.
