ПРИТЪ̀ПКВАНЕ ср. Отгл. същ. от притъпквам и от притъпквам се. Ако въздушната изолация не е пълна или притъпкването е лошо и остане въздух в силажа, плесените се развиват добре. Т. Дарджонов, МПЖ, 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)