ПРИТЯЗА̀ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Книж. Стремя се да постигна, да имам нещо или да докажа нещо. Человеческото сърце е разстленно и е готово да притязава за себе си славата на всяко знаменито дело. ИЗ 1877, 330. Религията и нравствеността са необходими подпорки на всичките онези наклонности и навици, които водят към гражданско благоденствие. Онзи, който ся старае да срутва тези велики стълбове на человеческото благоденствие, .., напусто притязава, че той има някакво родолюбие. ИЗ 1874-1881, 175.
— От рус. притязать. — Друга форма: п р и т е з а̀ в а м.