ПРЍХВАМ, -аш, несв.; прѝхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изведнъж, внезапно избухвам в силен смях; започвам да се смея силно. Виктор прихва, смехът пробужда братчетата му, които се размърдват в съседното легло. Др. Асенов, ТКНП, 14. Тя прихна. Смееше се като човек, който не мисли за друго освен за смешната страна на нещата. Ем. Манов, БГ, 79. Заразени със смях от комедията с лимона, ний отново прихнахме да се смеем. Ал. Константинов, БГ, 130. Груда, която стоеше права и държеше пълен панер с хляб, срещна веселите очи на Дойчина и толкова весело ѝ стана, че прихна в смях. К. Петканов, ЗлЗ, 206-207. Другите момичета прихваха в шепите си, щом сервитьорът отминеше, но Веска не ги чуваше. Л. Петков, ГЦ, 80. Той [язовецът] завираше муцуната в козината на търбуха, непохватно се чешеше с крак и тъй комично повдигаше шарената си глава да оглежда дали няма някаква опасност наблизо, че едва се въздържах да не прихна. Ем. Станев, ЯГ, 83. // За смях — чувам се внезапно, изведнъж; избухвам. Камен чу звук, подобен на този, с който домакините викат кокошките на храна: тц-тц-тц... птица ли е или що, дявол да го вземе! Неочаквано прихна смях и на десетина крачки от Камен се появиха хора. К. Ламбрев, СП, 118. ● Обр. Миг затихне и — пак прихне / Вихър-бог по даден знак. Ив. Карановски, МП, 20.