ПРИХЛО̀ПВАМ1, -аш, несв.; прихло̀пам, -аш, св., непрех. 1. Хлопвам, чуквам, тропвам изведнъж кратко няколко пъти; притропвам, изтропвам, издрънчавам. Овчарските звънци прихлопват като камбани: три звука, отронени в панихиден строй. Н. Хайтов, ИОО, 24. — На завой, не се оставят биволите сами, — той откачи синджири от хомутя и ги поведе, но едвам прихлопаха тежките му колела по моста да закриви и се стъписа слисан. П. Тодоров, И І, 89. По едно време прихлопа кон и на къшлата се изтърси Саню Хаджи Бекиров — Перчемлият. Н. Хайтов, ДР, 83.
2. Чуквам веднъж за кратко няколко пъти на врата, прозорец, стена; почуквам. Траял трудовакът ден .. два, изтраял и третия, а на четвъртия прихлопал на ходжовата вратня. Н. Хайтов, ПП, 137.
ПРИХЛО̀ПВАМ2, -аш, несв.; прихло̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прихло̀пнат, св., прех. Затварям плътно с лек шум, хлопане врата, прозорец и под. „Тук ще преспя“ — помисли Малио брат и влезе във воденицата. Тъмно и пусто. .. Прихлопна вратата, опипа наоколо и се качи на коша. Ламар, ПР, 87. Матросът остави някакъв железен прът при мене, каза ми няколко насърчителни думи и прихлопна вратичката. Стр. Кринчев, СбЗР, 390. прихлопвам се, прихлопна се страд.
ПРИХЛО̀ПВАМ СЕ несв.; прихло̀пна се св., непрех. За врата, прозорец и под. — затварям се плътно като предизвиквам лек шум, хлопане. Малката желязна врата се прихлопна и аз останах в съвършена тъмнина, напълно убеден, че най-после, .., но веднъж завинаги наистина напущам Египет! Стр. Кринчев, СбЗР, 390.