ПРИХЛУ̀ПВАМ, -аш, несв.; прихлу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Намествам част (капак и под.) за покриване на отвор, така, че да го затвори добре, да пасне. Той прихлупи дървения капак. П. Тодоров, И І, 135. Видя [Радомир] отворената книга. .. Докато внимателно прихлупваше закопчалката на подвързията, той си затананика песента на коледарите. М. Смилова, ДСВ, 98.
2. Закривам, засланям нещо, обикн. с ръка, за да го покрия, прикрия (отчасти) или изцяло. Кучето залая. Стрина Пенковица захвърли хурката, грабна газеничето и страхливо открехна вратата. Вън беше тъмно. .. — Пенко! — тя се спусна, прихлупила с шепа пламъка на газеничето. Ст. Чилингиров, СБД, 74. — Та тоя шкембелия ми даде двайсетте лева — прошепна на пресекулки камериерката и продължи да се киска сподавено, тихо, като прихлупи устата си с шепа. Т. Харманджиев, Р, 129. Матей се обърна непохватно, едва не се блъсна в съседната маса, и излезе. Йордан прихлупи масата с широкия си гръб. Ив. Венков, ХКН, 89.
3. Поставям шапка, забрадка и под. на главата така, че отчасти покривам челото, очите, лицето и др. Беше прихлупил каската над едрото си кокалесто лице. Ем. Манов, ДСР, 464. Желю прихлупи над веждите си ниския си калпак и се смълча. Само очите му гледаха с безпричинна злоба дългия Иван Кършовски. Ст. Дичев, ЗС І, 464. // За шапка и под. — покривам главата така, че падам над челото, очите и др. и ги закривам изцяло или отчасти. Смачкан каскет прихлупваше големите му клепнали уши. Цв. Ангелов, ЧД, 20. Челата прихлупват вдовишки забрадки / и пита за татко си русия син. Ив. Пейчев, Избр. ст, 12.
4. В съчет. със същ. л и ц е, г л а в а и следв. предл. в ъ р х у, н а, в. Закривам (лице, очи) с нещо или притискам, скривам (лице, очи) в нещо; захлупвам, похлупвам. Тя прихлупи лице върху шкафа и заплака. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 704. Останала сама, Илка прихлупи лицето си върху възглавницата на леглото и дълго плака на глас. К. Калчев, ЖП, 312. Госпожа Матеева, прихлупила глава на облегалото на едно канапе, разтърси рамене, зарида. Д. Калфов, Избр. разк., 371. Плачеше сам в шатрата си, седнал на черджицата, кръстосал нозе, опрял лакти на колене и прихлупил очи в дланите си. Й. Вълчев, СКН, 452.
5. Разг. Поставям нещо, обикн. някакъв съд, с отвора надолу; обръщам, захлупвам. Г е н к о в и ц а (Мие паници. Прихлупва паниците, .., заглежда се в Тошко): — Ами отде ти е ратая? Ц. Церковски, ТЗ, 5-7.
6. Прен. Разг. За облаци, мъгла, мрак и под. — обхващам, обгръщам нещо отгоре изцяло, като го покривам. Бавно .. двамата изминаха гората и се изкачиха на билото на града. Вече се здрачаваше, облачното небе тежко прихлупваше равнината. Д. Ангелов, ЖС, 247. Тежки есенни облаци прихлупиха земята. А. Гуляшки, МТС, 68. Нощта бе прихлупила с големите си крила селото. То спеше прикътано, спокойно и тихо. Н. Нинов, ЕШО, 52. Настана тиха, спокойна вечер. Мракът прихлупи тайнствено котловината. Кр. Кръстев, К, 115. А есенна мъгла се татък вие, / прихлупва небесата ни, пълзи / от всичките страни. К. Христов, ПП ІІ, 32. ● Обр. Мокър октомврийски следобед е прихлупил градеца. К. Константинов, Избр. разк., 130. Притеснен, отец Изидор се оглежда. Тази сутрин стаичката го прихлупва като птичи капан. Ц. Лачева, СА, 45.
7. Прен. Рядко. За звук, глас — потискам, заглушавам друг звук, глас, шум. Сигурно сте забелязали какви пробивни гласове имат някои индивиди. Може десетина души да говорят в момента, но обади ли се такъв, гласът му изведнъж ги прихлупва. И не че се напъва или дере. Не, но привлича вниманието, като червена крушка. Сл. Йончев, С, 22. прихлупвам се, прихлупя се страд.
ПРИХЛУ̀ПВАМ СЕ несв.; прихлу̀пя се св., непрех. Разг. 1. Закривам лицето и очите си като се опирам на, върху нещо; захлупвам се, похлупвам се. Прихлупва се до плета и плаче. Ц. Церковски, ТЗ, 70. — Къде, хей, кучко? — извика Фатмина, но не получи отговор, замисли се, прихлупи се върху низата и заплака. Х. Русев, ПЗ, 208.
2. За шапка и под. — навеждам се, наклонявам се ниско над очите или на една страна; нахлупвам се, накривявам се. Бащата перна непослушния си син по тила, та каскетчето му се прихлупи до носа.
3. Лягам или падам напред по корем с лице към земята; захлупвам се, похлупвам се. Ехото на резкия изстрел отекна зловещо в тишината на зимния ден. .. Дядо Стойне се прихлупи, без да издаде звук. Г. Караславов, Избр. съч. І, 421. Излезлият напред низамин се огъна, изтърва пушката и се прихлупи на земята. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 22. ● Обр. Есенно време из гората плъпваше бяла мъгла .. Тогава всичко се прихлупваше до самата земя, даже свистенето на птиците не се чуваше във високото. Й. Радичков, СР, 7.
4. Прен. За мъгла, небе, облаци и под. — спускам се ниско над земята. Децата се смълчаха. .. Навън небето се прихлупи по-ниско и от тавана на малката стаичка. Ст. Даскалов, ПЯ, 113. Небето се прихлупи, хоризонтът се стесни, капчуците запяха. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 129.