ПРИХЛУ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прихлупя като прил. 1. За сграда, покрив — който е нисък, смъкнат ниско надолу (към земя, под.); схлупен, снижен. Той тръгна към ниската прихлупена къщурка, прислонена под ширококлонест орех. М. Марчевски, П, 14. Там, на горния край на една полянка, се белееше малък манастир. Прихлупената сграда с червени виснали стрехи гледаше приветливо и весело измежду зелената къдрава дъбрава. Ст. Загорчинов, ДП, 237. Откъм малките прихлупени дюгенчета на покрития пазар се носят провиквания. Д. Немиров, Б, 5. Ниската прихлупена стая с почернелия от времето дървен таван, с тесните зарешетени прозорци се изпълни с весел народ. Ил. Волен, НС, 69. Макар че прихлупеният нисък таван на обора го гнетеше и дръгливият пустал вид на двете кравички го отвращаваше, вземаше чесалото и почваше да ги чисти. Кл. Цачев, ГЗ, 108. Виждаше се в далечината и градът, прострял се нашироко в подножията на планината — стена до стена под прихлупени червени покриви. Д. Талев, ГЧ, 331-332. На края на селото .. се намира къщата на знахаря. .. Две малки прозорчета, .., пръстен пруст пред тях и прихлупена стряха. Ив. Карановски, Разк. І, 178-179.
2. За шапка, забрадка и под. — който е поставен много ниско, много надолу, така че закрива отчасти или изцяло челото, очите; нахлупен. Калугерът се запъти към яза .., когато изведнъж съзря Теодосия, както си вървеше .. със загрижено лице и прихлупена шапка. Ст. Загорчинов, ДП, 195. Слабото и сбръчкано лице съвсем се изгуби под прихлупената черна кърпа. Д. Марчевски, ДВ, 136. Съдбата рано ги излъгала, / живота сграбчил ги отвред, / и ето ги: стоят на ъгъла / с прихлупен до очи каскет. Хр. Смирненски, Съч. І, 32.