ПРИХО̀ЖДАМ, -аш, несв.; прихо̀дя, -иш, мин. св. -их (остар. и диал.), св., непрех. 1. Само несв. Идвам редовно или често от друго място и се връщам пак там. Хората слизат. Най-напред мъжът. Ако има колело, прихожда всяка вечер. Н. Тихолов, ДКД, 184. Немските гимназисти .. живееха при мама и татко, като ония, от селата, прихождаха и си отиваха било с рейсовете, било с камионите и джипките на кооперативните стопанства. А. Гуляшки, ДМС, 123. Да ида сега да зарадвам Ставраки! .. Той, горкият, сума време все напразно прихожда. Д. Рачев, СС, 122. От кушетката надига обкичената си с книжки и парцалчета глава гостуваща им от месец вече Мичонина леля Мариола от Бургас, която прихожда за общо освежаване и подмладяване в Овча купел. Тарас, ТМ, 146.
2. Остар. и диал. Пристъпвам, приближавам се, доближавам се до някого или нещо; достигам. Момата дохожда простичко облечена, ..; прихожда смирено при свекъра, целува му ръка. СбНУ VІІІ, 45. Па веднъга слази от вранаго коня / и веднъга при дете приоди. Нар. пес., СбНУ ХLІХ, 6.
3. Остар. и диал. Идвам, пристигам някъде. Първата кочия вече прихождаше до хана. Й. Вълчев, СКН, 381. Мисли Видул... В час вечерни / извор хладен и бисерни / клочи из треви зелени; / а отпред моми засмени / за вода прихождат тамо /със кобилица на рамо. Ив. Вазов, В, 14. Откакто возвращени били мощите в монастира, оттогава начнали да посещават той монастир .. множество христолюбиви христиани да приходят на поклонение честним и целбоподателним мощам Преподобнаго. Н. Рилски, ОМР, 42. // За ден, нощ и под. — настъпвам. Нощта прихожда — той едничък / стои печален на скалата. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 142. Дните прихождат. Минават. А. Разцветников, Ст, 45.
4. Остар. и диал. Само мн. и З л. ед. За много хора, множество — прииждам. На вратата му се тълпяха наваляк богомолци, и нови прихождаха още на рояци. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 137. И гости всеки ден прихождат в Каменград. П. П. Славейков, Избр. съч. ІІІ, 85.
5. Остар. и диал. За река — прииждам. Че не си спадна Искъра, / йоще по-голям приходя. Нар. пес., СбНУ ХХVІІ, 240. Стояне, / слънцето трепти заода, / Дунава мътен приода. Нар. пес., СбВСтТ, 236.
ПРИХО̀ЖДА МИ СЕ несв.; прихо̀ди ми се св., непрех. Разг. Със следв. предл. д о или н а. Обхваща ме желание да отида някъде. Приходи ми се до Бояна. Δ Приходи им се на театър.