ПРЍХОТ м. Остар. Книж. Прищявка, каприз1. Той му предупреждава всяко желание, изпълнява му даже и прихоти — с една реч, ради за него, като за своего сина. С. Радулов, ГМП (превод), 153. По думите на съвременний тям [на висшите духовници] презвитер Козма те „не живеели по писанието, узаконявали своите прихоти, .., веселели се по пировете, съдели неправедно“. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 243.
— От рус. прихоть.