ПРИЦВЍЛВАМ, -аш, несв.; прицвѝля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. За кон — цвиля кратко време или от време на време. Стигнахме в едно село и влязохме в хана. Тате назоби Лиско с ечемик и седнахме да ядем чорба. Конят на чичо се мъдреше на празна ясла. Сетне взе да се мести неспокоен и да прицвилва. Г. Краев, Ст, 1966, бр. 1076, 1. Боян беше влязъл под венчило с Монка и живееше у тях. Като се изпролети, той се обърна веднъж към хората си: — Вие, както сте гледали имотеца до сега, така и това лято можете да го гледате, пък аз мисля да ида в града да се хвана акцизен стражар. .. И замина. И чак по Св. Дух коня му прицвили пред вратницата. Ил. Волен, ДД, 152. С колко свежест и нежност ме милва / по лицето неспирния сняг / и как бодро конете прицвилват, / тръскат гриви в галопен набяг. Н. Марангозов, НПС, 29.