ПРЍЦЕЛ м. 1. Предмет, място, точка или лице, в което някой се цели, премерва, за да го улучи (обикн. при стрелба); мишена. Кръстю работеше с ръце и с нозе .. — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турците ахмашки прицел. И стреляха турците — скоро кебето се превърна на решето. А. Страшимиров, А, 247. Първи далматинците изказаха желание да се отделят. .. съвсем безполезно беше да се скитат по гори и планини — плячка, глад и прицел на куршуми. Л. Стоянов, Б, 152. След няколко минути спряхме пред един плочест зид, обрасъл в тръни, тук и там срутен до земята, сякаш е бил някога си, много отдавна, прицел на артилерийска стрелба. А. Гуляшки, ЗР, 200. Имаше и врабци, които .. бяха кацнали мирно на някои странични клонки... Сашко ги поглеждаше и въздишаше — ех, какъв прицел са тези неподвижни врабци! Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 231.
2. Прен. Цел, към която някой се стреми, която иска да постигне непременно. Пристъпите на ужасната болест, .., му напомняха, че онова истинското, голямото, което винаги бе представлявало прицел на живота му, него той не бе извършил. Ст. Дичев, ЗС І, 374-375. Не е ни приказка, ни сън това, / че ти осъмна днес пред този древен град, / бил векове прицел за нашите царе. Е. Багряна, СЧ, 22.
3. Прен. Обект на внимание, критика, одумване, преследване. Аз, Исай Дамов, вчера бях прицел на особено внимание: пионери ми поднесоха цветя. А. Гуляшки, ЗР, 11. Техните [на хората] слабости, увлечения и пр. бяха негов прицел и той ги разправяше с очевидно удоволствие. СбАСЕП, 409. Негов прицел беше глупостта. Той не се спираше пред нищо, за да я изобличи там, гдето я намираше. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 72. Почина интригантът Манатаров. .. Ония, които бяха прицел на интригите му, щяха да го помнят дълго след неговата кончина. Й. Попов, ПЧ, 51. Макар Попйорданов да не държеше за общественото мнение, .., той избягваше да се показва с Катя често из града. Искаше да не я излага, да не става прицел на излишни приказки, да ѝ спести някое и друго огорчение. Д. Спространов, С, 97. Това щеше да ви причини неприятности и аз щях да стана прицел на вестникарските репортери. БД, 1909, бр. 17, 2.
4. Приспособление към огнестрелно оръжие за насочване на стрелбата точно в целта. Пушките им бяха вече прицелени, когато видът на Бенковски, възседнал своя сив ат и все още внушителен в своята униформа — внезапно ги обезоръжи: пушките се дръпнаха от прицела, ръцете се разтрепериха. Л. Стоянов, Б, 129. Върху кръстачката на прицела кацна един, но с ловък лупинг отскочи срещу командирския самолет. Засвяткаха бордните оръжия. Кръстосаха се светещите траектории. Двата противника се срещнаха и се разминаха. П. Бобев, К, 92. Снайперист — стрелец с винтовка с оптически прицел. С. Ставрев, ТСП, 36.
5. Прицелване, стреляне, обстрел, обстрелване. На удобно за прицел място пред гюмето ловецът връзва една питомна патица за единия крак и я пуска да си плува в блатото. Б. Болгар, Б, 38. Войниците се страхуваха, че русите лесно могат да разрушат сградата с артилерийски огън с пряк прицел. П. Славински, ПЩ, 229. Матьо бързо съобрази, че този, който рече да доближи къщата, за да я запали или да хвърли бомба, трябва всъщност да се изложи на пряк прицел. Д. Ангелов, ЖС, 489.
◊ Вземам / взема на прицел някого или нещо. Разг. Насочвам огнестрелно оръжие точно в целта; прицелвам се. Като се наведе над мерника, взе на прицел средния танк, който вече допълзяваше към подножието на хълма. П. Вежинов, ВР, 144. Дежурните пилоти неведнъж са се връщали раздразнени... Те не са могли дори да видят опашката на нарушителя, не са могли да я вземат на прицел и да натиснат копчето на картечницата. С. Северяк, ОНК, 77. Държа под (на) прицел някого или нещо. Книж. Постоянно, непрекъснато съм с точно насочено оръжие срещу някого или нещо. А въздушните бази близо до залива държат под прицел от въздуха Тихия и Атлантическия океан от Огнена земя до Панама. Т. Димитров, У, 36-37. Всички накрая се съгласиха, че са взети [мустаците] от някой, за да ги турят на своята камбанария .. Затуй ние държим на прицел всички камбанарии. Й. Радичков, В, 192. На (под) прицел; под прицела на някого. Разг. 1. В положение на цел, мишена на точна стрелба на някого. Той изчака, докато животното се приближи на сто ярда от него .. Така стрелецът искаше да подмами животното и да го докара на прицел. Гр. Угаров, ПСЗ, 607. Действал е [Пею Бозев] в оня зона, която беше под смъртоносния прицел на палачите от пловдивския и пазарджишки гарнизони. Г. Караславов, ПМ, 104. Усещаше, че вече не пристъпват, че целият поход се е заковал и стои като раздърпана мишена под прицела на хаирсъзите. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 470. 2. Обект на одумване, преследване и под. На събранията, кое на шега, кое наистина, се обаждаше и разсмиваше хората с грешките си. Беше му съвсем леко тогава, защото на прицел бяха други. Ст. Даскалов, СЛ, 441.
— Рус прицел.