ПРИЦЀЛВАМ, -аш, несв.; прицѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Целя, премервам, оглеждам нещо, за да го улуча. Председателят дигна глава, позамижа и прицели кривуля, дето се навеждаше до крушата. Кр. Григоров, Н, 127. От земните гърди железни, / като въздишка на всемира, / прицелва небесата звездни / и там пристанище намира. Н. Лилиев, Ст 1932, 110. Там тма слепци обезумели / към теб похулен рев изви — / презрений хищно те прицели / и нищият те уязви. Д. Дебелянов, С 1936, 33. прицелвам се, прицеля се страд.
ПРИЦЀЛВАМ СЕ несв.; прицѐля се св., непрех. 1. Насочвам оръжие или някакъв предмет към някого или нещо, за да го улуча, нараня, ударя. Започнала битка. Десетина срещу петстотин... ала тези десетина се прицелват с такава точност, че държат на почетно разстояние войсковия кордон. Н. Хайтов, ШГ, 140. Без да залегне, Костадин напълни пушката и изгърмя пачката в корията, дето се мяркаха няколко души. В бързината не се прицелваше добре и куршумите отиваха високо. Ем. Станев, ИК ІІІ, 210. От време на време Монката се затичва, спира, за да насъбере камъни, и започва да се прицелва по дебелите дънери на дърветата. А. Станоев, П, 13. Ванката потърси камъче, опъна ластика и се прицели. Камъчето изфуча и миг след това се чу остър металически звук — каската беше улучена. П. Незнакомов, МА, 110. Самуил направи още една крачка, наведе се, хвана с лявата ръка стъбълцето близо до земята и като се прицели, с един удар на ножа опита да го отреже. А. Дончев, СВС, 146. Един бял гълъб горе по небето / като стрела прехвръкваше над нас. / Видя го Захо, коня си възпря, / сне лък и без да слазя се прицели. Г. Райчев, ЕЦ, 73.
2. Прен. Поставям си някаква цел, която искам да постигна непременно. Но въпреки своято прозорливост, предвидливост и далновидност лидерът на демократите не подозираше, че мошеникът се е прицелил по-далече и се кани да възседне и някое министерство. Т. Харманджиев, КВ, 682.