ПРИЧА̀КВАМ, -аш, несв.; прича̀кам, -аш, св., прех. 1. Чакам някого или нещо скрит, за да го нападна; дебна, издебвам. Селяните се прибираха от пазар на цели тайфи, с вили и брадви, често се случваше да ги причакват разбойници. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 93. Само да можем някак тия помощник-командири да... Косека е лесен, когато си тръгне, ще го причакаме някоя вечер в тъмното. А. Станоев, П, 52. — Баща ти може и да не се върне... тоя комитет... и учителското дружество... Какво ще стане с нас? .. Сега Червенодрешко [кмета] може да изпрати да го причакат край върбите. Н. Каралиева, ЯЧ 10. Капоко също бе забелязал в показаната посока животните. — Търсят вода! — .. — Ще ги причакаме при скалата! Гр. Угаров, ПСЗ, 247. Щуката е гобям хищник в езерата и бавнотечащите реки. Тя се среща по-често по крайбрежия, обрасли с водна растителност, където причаква плячката си. Зоол. VІІ кл, 74.
2. Чакам, изчаквам някого или нещо да се приближи, да дойде до мястото, на което съм; пресрещам, посрещам, дочаквам. — Тя го причаква, когато тяхната смяна се връща от работа, и тръгва с него. Кл. Цачев, СШ, 163. Момините сватове .. са излезли пред къщи да причакат зет и сватове. П. Росен, ВПШ, 162. В Рим посрещането бе много внушително: 4000 души бяха излезли да причакат гостите, които младата България изпращаше в столицата на древния мир. С. Радев, ССБ ІІ, 529. — Горе до нас са разкопали някакъв трап, че ще ида да причакам кравата долу, за да я подкарам из долната порта. А. Каменова, ХГ, 232. Че пеят по жътва, пеят моми тъмнооки, / момци ги припяват, и вечер край порти причакват. Е. Багряна, ВС, 72. причаквам се, причакам се страд.