ПРИЧА̀СТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Грам. Който се отнася до причастие1. Причастна конструкция.
ПРИЧА̀СТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни и -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който се отнася до причастие2. По случая днес съм заборавила тука книгата, дето прочетох причастените молитви, защото ся комках. Р. Блъсков, ТПД (превод), 67. Насред конака иконите били положени. .. Причастната чаша, според някои била изкупена от някой си християнин, а според други — била останала в турски ръце. НБ, 1876, бр. 23, 192-193.
ПРИЧА̀СТЕН3, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който подкрепя, поддържа някаква идея, действие или участва в осъществяването им; съпричастен. Прекрасно запознат с културата на западните народи, европейски начетен, причастен към духовните богатства на класическите народи (особено е ценял Плутарха), той [Маринополски] не изменя нито за момент на дълбоката си вяра в гения на славянството. Ив. Богданов, СП, 105. Неговото революционно настроение се поддържаше и от познанството му с поляци, живущи в Одеса, по всяка вероятност причастни към някое от полските въстания. Г. Бакалов, Избр. пр, 212. „Говори се за избиване, за изчезване. Злоумишлени и заинтересовани хора разпространяват из улиците и кафенетата мълвата, че уж запасното офицерство е причастно в тези злодеяния...“ Н. Христозов, ПД, 99.
ПРИЧАСТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от причастя1 като прил. Църк. Който е приел, получил причастие2; причестен. След причастяването си тя, причастена и успокоена, реши да отиде при болната, та да ѝ занесе благослов.