ПРИЧА̀СТНИК1, мн. -ци, м. Църк. Човек, който приема причастие2. Па слезе от трона, промъкна се напред и се изгуби из тълпата причастници, които чакаха пред олтаря. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 150.
ПРИЧА̀СТНИК2 м. Остар. Книж. Съпричастник. Четири деня живях в упоение от чиста наслада за очите, .., вред таз дива и величествена местност, гълтайки животворния планински въздух, причастник на тайнствения живот на гордата планинска природа. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 103. Може ли той [българинът] да не се радва, като знае добре, че днес тържествува празника на ония български Апостоли, които му са оставили на матерния му язик книга, с която той днес се моли Богу, за да го направи причастник на небесното блаженство? Лат., 1885, кн. 9, 36. Законът Божий трябва така да се предава, гдето ученикът, като послуша пълен курс, .., да възлюби сладостното слово Исус-Христово .., а чрез добри дела да стане причастник на Божието царство и на вечния живот. Н. Бончев, Съч. І, 91-92.