ПРИЧАСТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; причастя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Църк. Давам причастие2, извършвам тайнството причастие над някого; причестявам. Той дойде в селото .. да причастява. Понеже в селото нямаше черкова, то сичките селени трябваше да се комкат в един ден, събрани в къщата, гдето се помещаваше училището. З. Стоянов, ЗБВ І, 158. Тя помисли, че иска да повикат поп Гьоргя да го причасти и го повика. Й. Йовков, ВАХ, 180. причастявам се, причастя се страд.
ПРИЧАСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; причастя̀ се св., непрех. Църк. Вземам, приемам причастие2; причестявам се. Той прекарвал дене и ноще в молитви и всяка неделя са причастявал. Т. Влайков, Пр І, 176. Старата целуваше земята .. и недоизричаше молитвата си: „Света Богородичке, покров ще ти направя, ще тримиря и ще се причастя. Само запази чедото ми, майчице, владичице...“. М. Грубешлиева, ПП, 69. За тебе плаках, и се причастих, / и пях молитвено смирени песни. Е. Багряна, ВС, 18.
— Друга (остар., книж.) форма: п р и ч а щ а̀ в а м.
ПРИЧАСТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; причастя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Приобщавам, правя някого съпричастен към нещо. И тъй като знае нашата бедност, той ни подарява своите открития, за да ни „направи по-малко тъжни“, както казва Верлен, и да ни причасти с таинствената душа на народа ни. К. Константинов, П, 85. причастявам се, причастя се страд.
ПРИЧАСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; причастя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Приобщавам се, ставам съпричастен. — Вие не знаете ли къде е, кажете ѝ, че я чакам... — Не, моето момче, — отвърна искрено той и усети, че коленете му омаляват. — Не знам къде е... — И като се причасти към детската мъка, каза: — Щом я видя, ще ѝ кажа, че я чакаш. С. Северняк, ВСД, 48.