ПРИЧАСТЯ̀ВАНЕ1 ср. Църк. Отгл. същ. от причастявам1 и от причастявам се; причестяване. — Деца, — казва учителят, — не забравяйте, че утре ще ходим на причастяване. Който е постил, да дойде. Ще се облечете в по-новичко и тъй ще ви наредя двама по двама. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 44.
— Друга (остар., книж.) форма: п р и ч а щ а̀ в а н е.
ПРИЧАСТЯ̀ВАНЕ2 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от причастявам2 и от причастявам се; приобщаване, съпричастие.