ПРИЧЕРНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; причернѐя, -ѐеш, мин. св. причерня̀х, прич. мин. св. деят. причерня̀л, -а, -о, мн. причернѐли, св., непрех. Започвам да чернея, ставам черен; притъмнявам, зачернявам. Планината сякаш порастна на височина. .. Отгоре си стои разкошната синина на деня, но все по-далечна, сякаш измислена, а стръмните стени на върховете охладнеят и причернеят враждебни и строителното селище се свие в тях като сираче, въздиша с комините си и мълчи. Т. Монов, СЧ, 44-45.
ПРИЧЕРНЯ̀ВА МИ несв.; причернѐе ми св., непрех. 1. Става ми черно, тъмно пред очите, обикн. от глад, слабост, болка и изгубвам за момент съзнание; притъмнява ми, призлява ми, прилошава ми, прималява ми. — Детето нервозно, от нищо му причернява, но ти, жено, имаш мъж вкъщи, к’во си зяпнала само у детето? Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 28. — Олеле, Лисо, пусни ме! — примоли се прасето. — Причерняло ми е от глад! — изръмжа лисицата. — Ех, не си ми по вкуса, ама... няма да придирвам много... П. Бобев, ГЕ, 96.
2. Прен. Изгубвам самообладание от силен гняв, яд и преставам да се владея; притъмнява ми. — Налита ме да извадя револвера и да си пръсна черепа! Така ми е причерняло, разбираш — каза Балчев, като стискаше устните си и святкаше мрачно с черните си очи. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 110-111. — Откъде го взе [шоколада]? — попитах аз смаяно. — Как откъде?... Зер не помниш кога ми го даде? Причерня ми, като се сетих какви идиотски мисли ми бяха минали по онова време през главата. П. Вежинов, ЗНН, 142.
3. Прен. Изпадам в отчаяние от трудните обстоятелства, в които съм попаднал; притъмнява ми. Сега има българска държава. Като му причернее некому тук [в Македония] или турците го подгонят — там ще побегне. Д. Талев, ПК, 770-771.
◊ Причернява ми / причернее ми пред (на) очите. Разг. 1. Изведнъж ми става лошо, прилошава ми от силна слабост, болка; прималява ми, притъмнява ми. Гануш .. лежеше .. с отворени очи, но крайно немощен и блед .. дори, когато малко надигнеше глава, пред очите му причерняваше и той губеше свяст. Д. Ангелов, ЖС, 434. Когато на Беласица видя върволицата от четиринадесет хиляди слепци — Самуил не можа да понесе юнашки страданието. Зави му се свят, причерня му на очите и падна на земята... А. Каралийчев, С, 50. 2. Обзема ме силен гняв, яд и преставам да се владея, изгубвам самообладание; притъмнява ми. На Голям Крушко изведнъж му причерня пред очите. Той се спусна към военния, присрещна го с вилата, .., и с три-четири силни удара го простря на земята. Б. Обретенов, С, 50. Пред очите на пъдаря причерня. Той не можеше да се примири със съвестта си: „Как ще предам аз този добър човек на тия кучета?“. К. Ламбрев, СП, 16. 3. Изпадам в пълно безразличие и отчаяние от трудните обстоятелства, в които съм попаднал; притъмнява ми. — Голяма работа като стреляш. Мене така ми е причерняло пред очите, че ми е все едно ти ли ще ме убиеш, или в милицията. К. Кюлюмов, ПШ, 35.