ПРИЧИНЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от причинявам и от причинявам се. 1. Предизвикване, появяване. Тези два вида фактори [микроби и предразположение] трябва да действат заедно, за да се появи болестта. Присъствието на едните в отсъствието на другите не е достатъчно за причиняването на болестта. Пряп., 1903, бр. 83, 3.
2. Етногр. Случване, ставане, реализиране на събитие, явление. Голяма част от обредните форми на обичаите представя именно такива действия, при които чрез наподобяване се мисли, че се прави причиняване. Ив. Хаджийски, БДНН І, 144.