ПРИЧЍТАМ1, -аш, несв.; причета̀, -ѐш, мин. св. причѐтох, прич. мин. св. деят. причѐл, св., прех. Остар. и диал. Почитам, уважавам, зачитам някого. Ами ако не се носат вече турски дрехи, кой ще ме причита за чорбаджия още?! Ив. Вазов, МЧ, 6. — Има ли нящо да казваш? Тиа рекла: „Има, рекла: да ма кортулишеш от мъжа ми, че ма не причита и ма следи, къде ода и с кого приказвам“. Нар. прик., СбНУ ХLІV, 501. — Благодаря ви, отче мой, благодаря на твоята доброта, що ни причете и доде да ни позарадваш за празника, говорила старата с въздишание. У, 1871, бр. 1, 189. Само фанариотинът, владиката Венямин, остана посрамен, дето го не причетоха за нищо. Ил. Блъсков, ИС, 124. причитам се, причета се страд.
ПРИЧЍТАМ2, -аш, несв.; причета̀, -ѐш, мин. св. причѐтох, св., прех. Остар. и диал. Броя, преброявам, изброявам. Стани, заплати си почтено, и си иди: кога Върбан причете на вечера чашите си, от коя няма една, от коя две. Ил. Блъсков, СК, 39. По-нататък ний можем да причетем множество вредни последствия. Бойт напр. накарва детето да изстине към родителите и към хората въобще. У, 1870, бр. 1, 37. причитам се, причета се страд.