ПРИЧУ̀ДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Много красив, хубав. Цялото дъно на буйно скачащата река е бял или цветен лъскав мрамор. Какви причудни вани, бели корита, сини вирове, пълни с чиста кристална вода. П. Росен, ВПШ, 186.
ПРИЧУ̀ДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. Прочут, известен. Като е Нано причуден / с девет сина болере, / .. / да си ми Нанко приготви / до девет овни печени / .. / Дружина да ми пригости. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 26.