ПРИЧУДЛЍВОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. Качество на причудлив; странност, чудатост. Тъй млада си отиде тя! Но .. недейте го взема за причудливост или за каприз: аз смятам — поне за себе си, — че е много по-добре да умре човек млад. М. Кремен, РЯ, 345. Причудливост на формите.


Източник: Речник на българския език (онлайн)