ПРИЧУ̀КВАМ1, -аш, несв.; причу̀кам, -аш, св. 1. Прех. Приковавам или затягам нещо с чукане. Изправям косата, намествам косилото, придържам халката и отгоре причуквам клина, навикът е останал от юношеството ми и се справям лесно. В. Жеков, ТП, 103. В ковачницата отменяваше бае Крачуна във всичко .., и блена на оста да причука, и лопатата да изклепа. М. Георгиев, Избр. разк., 232.
2. Непрех. Диал. Потропвам, почуквам изведнъж и бързо на врата или прозорец. — Стани, стани, дремлив юнак, / петли пеят, съмнува се, / ардашине изминаа, / причукаа на портите. Нар. пес., СбВСт, 173. причуквам се, причукам се страд. от причуквам в 1 знач. При естественото сушене свитите на кош дъги се свиват вследствие съсъхването... За да не се разпаднат при по-нататъшното сушене, те се набиват здраво, т. е. обръчите се причукват. В. Цветков и др., МТД, 108.
ПРИЧУ̀КВАМ2, -аш, несв.; причу̀кам, -аш, св., прех. Диал. Пречуквам някого. — Не се сърди, сватле, но луд ли си сега да бягаш? Това значи да те причукат веднага. П. Велков, СДН, 173. Какво щеше да спечели Казакът, ако причукаше Деяна! .. Ще го хвърлят в затвора, ще гние там, чорбаджиите ще си чорбаджийстват, и нито един аргатин няма да спечели от това. Г. Караславов, СИ, 127. причуквам се, причукам се страд.