ПРИША̀ВАМ, -аш, несв.; приша̀вна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Мръдвам, шавам леко изведнъж и за кратко време. Поглеждаше [Радка] го [Стоян] хитро с черните си очи и се усмихваше. Понякога пришават от смях раменете ѝ, затрепва гръдта ѝ. Ил. Волен, ДД, 127.